За хилядите ученици, на които през периода 1947 г. - 1968 г. е преподавал предимно по ,,якост на материалите“ и други технически дисциплини той бе високо ерудираният инженер, белгийски възпитаник, към който се обръщаха почтително с „инженер Цанев“. Добродушното му държание към тях, което бе в пълен унисон с добротата излъчвана от външния му вид - гъсти вежди, голямо чело, лице наподобяващо на художника Дечко Узунов пък ги караха в разговори по между си със симпатия да го назовават „Бай Коста Цанев“. Когато преподаваше нов урок предпочиташе в повечето време да бъде с гръб към учениците, като постоянно изписва с тебешир на черната дъска формули и чертежи, а като се наложеше да изтрие нещо, за да не губи време, това правеше не с напоената с вода гъба, а с ръкава на учителската манта, която неизменно носеше.
Текстът е част от книгата на Стефан Саранеделчев “164 казанлъшки учители от 50-те и 60-те години на XX в.” и е публикуван за целите на Есториум с позволението на автора и с подкрепата на Национален фонд "Култура" по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации".