„Смятам, че изкуството трябва в някаква степен да касае всички хора… Защото това е другата страна на живота, която няма материален характер. Всички имаме души, нали? Аз не знам на този свят човек, който да не се е усмихвал или да не е плакал…”
В един откровен разговор за изкуството, живота и тяхното неизбежно преплитане Минчо Панайотов ни напомня, че всички имаме сетивност и нужда от красота и вдъхновение, а понякога и от кратко спасение от реалността.
Историята е част от проекта „Пловдивски истории от вчера и днес" в рамките на програма „НАСЛЕДСТВО" на Пловдив- Европейска столица на културата.
В един откровен разговор за изкуството, живота и тяхното неизбежно преплитане Минчо Панайотов ни напомня, че всички имаме сетивност и нужда от красота и вдъхновение, а понякога и от кратко спасение от реалността.
Историята е част от проекта „Пловдивски истории от вчера и днес" в рамките на програма „НАСЛЕДСТВО" на Пловдив- Европейска столица на културата.
Име
Минчо Панайотов
Име на роден език
Минчо Панайотов
Дата на раждане
13.11.1944
Държава на раждане
България
Населено място на раждане
с. Панаретовци
Възраст (при документиране)
78
Националност
българин
Етнос
български
Религия
-
Пол
мъж
Професия/занимание
художник
Локация
Автори
Режисьор- Николай Василев
Език на историята
български
Субтитри
английски, български
Тема
Изкуство, Професия, Смисъл в живота, Щастие
Тагове