"Напатили се от загубата на първите си пет деца, Минка и Георги правят всичко възможно да запазят живота на малкия Стойчо. Първото, което правят, е да го кръстят със „защитно“ име. Години наред го водили на черква и манастири, поповете да му четат молитви против болести.
След това, според друго народно поверие, му пробиват едното ушенце, като му слагат обица, която носи до младежка възраст. Спомням си, че като бяхме малки с братовчедите ми, по-големият Стефко и Мирчо, вечер, като играехме край дядо, се дивяхме на голямата дупчица на ухото и го питаме: "Дядо, защо ти е пробито ухото?“ „Ами, защото като малък носих обица, за да не умра като братчетата ми преди мене“ – отговаряше той и се смееше на нашите възклицания как може едно момче, разбирай „мъж“, да носи обица."
Историята на Стойчо Саранеделчев, част от книгата "Да съхраним зелените клонки" на Стефан Саранеделчев, е предоставена за целите на Есториум от автора и е споделена тук с подкрепата на Национален фонд "Култура" по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации".